Направо към съдържанието

BIND

от Уикипедия, свободната енциклопедия

BIND (Berkeley Internet Name Domain или Berkeley Internet Name Daemon) е един от най-използваните DNS сървъри в Интернет, разработен за Unix базирани операционни системи. Поддържа се от Internet Systems Consortium, но първоначално е създаден от студенти в CSRG на University of California. Първата версия е работила с BSD 4.3 и на машини DEC

Главният конфигурационен файл на BIND обикновено се нарича named.conf, който по традицията на *nix системите се намира в /etc директорията (или по-рядко някоя нейна поддиректория например bind).

BIND в интранет мрежа предлага следните предимства:

  • ускоряване времето за изпълнение на DNS заявките
  • предоставя централно хранилище за хостовете на локалната или интранет мрежата елиминирайки нуждата от копиране на файлове в мрежата[1]
Клауза Пояснение[2]
acl Access Control Lists
controls Определя поне един списък на контрол на достъпа, група от хостове или потребители, идентифицирани от ключове, които могат да бъдат реферирани в изгледи (view) или други клаузи и заявления
include Разрешава използването на външни файлове към конфигурацията
key Определя споделените ключове, които биват използвани за контрола и автентикацията на операции като динамичен DNS и контролните клаузи.
logging Ако syslog не се използва отделно заявление за BIND се записва тук
lwres Определя свойствата на BIND при случай на употребата му като свръхлек ресолвер
options Групира заявленията, които контролирата общо или глобално поведения и има обхват за всички зони, ако не бива overridden в зона, изглед или друга клауза
server Сървър. Определя свойствата, които този сървър ще спазва при комуникацията си с преконфигуриран сървър
trusted-keys Указват видовете конфигурации при комуникация с доверен хост
view Контролира функционалността и поведението на въз основа на адресите на хостовете
zone Определя специфичните зони които този сървър би поддържал.