Направо към съдържанието

Експозиция (радиология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Експозиция.

Показание на дозиметър в рентгени.

Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.

Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:[1]

Системната мярка за експозиция е (кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:

Мощност на експозицията

[редактиране | редактиране на кода]

Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]

Системната мярка за мощност на експозицията е (ампер на килограм), а извънсистемната – (рентгенчас).

Норми за експозиция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]

Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на война) през 2003 г. в Русия са:[2]

  • еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
  • до 30 денонощия – 100 R;
  • до 3 месеца – 200 R;
  • до 1 година – 300 R.

Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно погълнатата доза йонизиращи лъчения. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма доза йонизиращи лъчения ще получи. След наблюдения при атомни взривове и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на лъчева болест:

Лъчева болест
Експозиция, R[3] Погълната доза, Gy[4] Синдром Форма
100 – 200
0,5 – 1
функционални нарушения
1 – 2
костно-мозъчен лека
2 – 4
средна
200 – 300
4 – 6
тежка
6 – 10
преходен много тежка
над 300
10 – 20
чревен
20 – 80
токсемичен
над 80
церебрален

Употреба и значение

[редактиране | редактиране на кода]

През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.

  1. а б в Голубев, Б.П. Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений. Москва, Энергоатомиздат, 1986. с. 462. (на руски)
  2. Горишний, В. А. и др. Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка. Нижний Новгород, НГТУ, 2003. с. 40.
  3. Кокосов, Б. В. Защита от атомного, химического и бактериологического оружия. Москва, Военное издательство, 1957. с. 196.
  4. Петренко, Эдуард Петрович. Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита. Саратов, Фолиант, 2007. с. 348.